Авиобаза Доброславци

Летището, разположено в близост до северните квартали на София, започва своето активно съществуване на 20 април 1952 г., когато на него се пребазират 18-и и 43-ти изтребителен авиополк (ИАП), формирани две години по-рано на Враждебна и включени в състава на 4-а изтребителна авиодивизия. Материалната част на два-та полка по време на пребазирането се състои от витлови изтребители Як-9М/П и учебни самолети Як-11. Основата задача, поста-вена пред авиополковете, е противовъздушната отбрана на столица-та и затова веднага след пребазирането най-опитните пилоти започват да носят бойно дежурство. Скоро след това идва преходът към ре-активна материална част - изтреби-тели Як-17У и Як-23. Първият лета-телен ден с реактивни самолети е на 17 май с.г. Малък брой Як-9 са запазени за даване на нощно бойно дежурство до 1954 г.

През 1955 г. 18-и ИАП получа-ва нови изтребители МиГ-15, последван четири години по-късно от МиГ-17Ф. 43-ти ИАП лети на МиГ-15 от 1956 г. до разформирането му през 1960 г.

Свръхзвуковият изтребител МиГ-19 във варианти С и П по-стъпва на въоръжение в 1-ва ескадрила (ИАЕ) през 1963 г. През август следващата година група летци от полка заминава в СССР на курс за приучване на МиГ-21. В началото на следващата година 2-ра ИАЕ на 18-и ИАП е пребазирана на лети-ще Габровница в Северна България и превъоръжена с нови изтреби-тели МиГ-21ПФ, общо 12 броя. През 1969 г. прехващачите МиГ-19П преминават модернизация, за да могат да се въоръжат с по две ракети „въздух-въздух" с топлинно насочване К-13 (Р-ЗС).

Доброславската биография на МиГ-19, пълна с катастрофи и аварии, приключва през есента на 1975 г., когато 1-ва ИАЕ получава МиГ-21МФ - най-модерният за времето си изтребител-прехващач в България. През пролетта на 1976 г. приучването на пилотите от ескадрилата приключва и те започват да но-сят бойно дежурство. Командир по време на приучването на МиГ-21МФ е майор Георги Иванов Какалов, кой-то след четири години става първият български космонавт.

МиГ-21МФ се задържа на въоръжение в ескадрилата твърде кратко време. Започналата в средата на 70-те години широко мащабна програма за обновяване на авиопарка на ПВО и ВВС довежда до приемане на въоръжение на прехващача от трето поколение с изменяема геометрия на крилото МиГ-23МФ. През лятото на 1978 г. група пилоти и инженери преминава курс на приучване в център Луговое в СССР (днес в Киргиз стан). Първият от общо 12 МиГ-23МФ при-стига на Доброславци на 10 октомври 1978 г. Доставени са и три спарки МиГ-23УМ.

Постъпването на въоръжение на „крокодила" МиГ-23МФ поставя началото на качествено нов етап в развитието на изтребителната авиация на ПВО и ВВС. Самолетът дава много нови, непознати дотогава в България измерения за водене на въздушния бой. Става възможно изпълнение на прехвати в целия височинен диапазон и за първи път в България се извършват прехвати на цели на фона на земята. Ракетите с голяма далечина на стрелбата Р-23Р/Т са за обстрел на цели извън границите на визуалното откриване, а Р-60 е

най-добрата в света по онова време ракета за близък въздушен бой. Топлопеленгаторът, с който е оборудван МиГ-23МФ, дава възможност за изпълнение на „скрити" прехвати (т.е. без демаскиращото прехващача излъчване на бордовата радиолокационна станция).

Авиаторите от първа ескадрила бързо усвояват пълните бойни възможности на новия взискателен и твърде сложен в техническо отношение прехващач. На двете стрелби по реактивни мишени, проведени на полигона в Астрахан в СССР, те постигат отлични оценки. Научения на Варшавския договор през 80-те години пилотите от 1-ва ИАЕ успешно прехващат дори скоростни разузнавател-ни самолети МиГ-25Р на съветските ВВС, влитащи откъм Румъния на скорост над 2,5 М и височина 20 000 т.

Превъоръжаването на 18-и ИАП с МиГ-23 продължава в началото на 80-те години. През 1982 г. летящата на МиГ-17 3-та ИАЕ е разформирана, а 1-ва ИАЕ получава още 8 МиГ-23 от усъвършенствания и олекотен фронтови вариант МиГ-23МЛА, въоръжен с новите ракети Р-24, снабден с усъвършенстван радиолокатор и по-мощен двигател.

2-ра ИАЕ, базирана на летище Габровница, заменя своите МиГ-21ПФ/МФ с 16 машини от най-съвършения експортен вариант МиГ-23МЛД, доставени през 1984 и 1985 г. заедно с още пет спарки МиГ-23УБ.

Последните МиГ-23 за 18-и ИАП пристигат в края на 1991 г. Това са пет машини втора ръка от варианта МЛД, получени в замяна на върнатите в Русия два разузнавателни самолета МиГ-25РБТ и спарката МиГ-25РУ По не потвърдени данни самолетите са принадлежали преди това на съветски авиополк, взел участие в бойните действия в Афганистан.

За 21 години експлоатация на изтребителните варианти на МиГ-23 в България са загубени трима пило-ти и общо осем самолета. Първата катастрофа е на 7 юни 1985 г., кога-то при нощен прехват в Северна България капитан Любомир Гълъбов (МиГ-23МЛА, борд 874) се блъска със самолета си в прехващания самолет, чиито пилот успява да се катапултира. На 1 юли 1987 г. полковник Ради Димитров загива при опит за принудително кацане със спрял двигател (МиГ-23МФ, борд 648). Той успява да отклони пада-щата машина от сградите в Костинброд и спасявайки живота на гражданите, жертва своя. На 15 април 1988 г. лейтенант Йордан Арнаутски от 2-ра ИАЕ при прехват на контролна цел в сложни метеоусловия по време на учението „Гранит'88" се разбива на 2 км от Пордим с МиГ-23МЛД, борд 396.

През септември 1994 г. 18-и ИАП престава да съществува и на двете летища - Доброславци и Габровница - са създадени отделни изтребителни авиобази - 1-ва и 2-ра ИАБ съответно, а техните летателни ескадрили получават имената „Небесни рицари" и „Дива котка". Авиобаза Габровница прекратява своето активно съществуване през 1998 г., когато е трансформирана в авиотехническа база, а самолетите и по-голяма част от персонала са преместени на Доброславци.

Според последните планове на реформата в БА авиобаза Доброславци ще прекрати активното си съществуване през 2002 г. - точно пет десетилетия след създава-нето на бойното летище в покрайнините на София.

Криле, брой 1, 2000

Архивите на #wings